Почина българското сопрано Славка Таскова, станала известна в Италия

Почина българското сопрано Славка Таскова, станала известна в Италия   
Родена в София през 1937 г., тя се мести в Италия, за да усъвършенства музикалното си обучение в Accademia Chigiana в Сиена. След като се запознава с Пиер Паоло Паолети, който по-късно ще стане неин съпруг, тя се премества в Арецо, като става първият президент на фондация Guido d'Arezzo 

Срещата с Италия 
Тя пристига в Италия, за да продължи обучението си в Accademia Chigiana в Сиена, и тук среща мъжа, който ще бъде неин съпруг до последните й дни, Пиер Паоло Паолети. По този начин тя се премества в Арецо, където има изключителен принос към музикалната култура, дотолкова, че е избрана за първи президент на фондация Guido d'Arezzo и впоследствие за неин почетен президент. 

 
Таскова е играла на най-престижните сцени в света, сътрудничейки си с най-големите композитори, диригенти и режисьори на ХХ век; сред тях Луиджи Ноно, Клаудио Абадо, Пиер Булез и Патрис Шеро. Освен това тя беше главният герой на известни произведения като Passamento от Luciano Berio и Lulu от Alban Berg, получавайки международно признание за своята вокална и интерпретативна гъвкавост. 

Новината, предоставена от фондация Guido d'Arezzo 
Президентът на фондация Guido d'Arezzo, кметът Алесандро Гинели, заедно с борда на директорите и целия персонал, съобщиха новината за смъртта й на 26 декември: „Незабравим интерпретатор на белканто, Таскова ни напусна вчера, като взе с нея безценно артистично и човешко наследство“. Погребението ще бъде отслужено утре в 15 часа в църквата Санта Мария дела Пиеве. 

Фондация Guido d'Arezzo я помни така на страницата си във Facebook: „Сопран с изключителен талант, възвишен интерпретатор на белканто и страстен учител, Славка посвети живота си на изкуството и дисциплината на хоровото изкуство, оставяйки незаличима следа в нашата общност. Нейният глас, нейният пример и нейната неуморна отдаденост ще продължат да ни вдъхновяват заедно с нейното семейство и всички, които я познаваха и обичаха сърцето на Фондацията и на всички нас“.